Техническият чертеж показва много повече от дължина и ширина. От него се проверяват реалната покривна площ, височината, стените, връзките, допуските и условията, при които настилката може да работи правилно.
Отрязаният край на паркинг решетката е най-уязвимата зона на настилката. Защитата се прави с твърда периферна опора, непрекъсната основа и правилно разположени срезове.
Големите секции могат да ускорят монтажа, но само ако размерът им остава управляем и основата е вече приета. Прекалено големите панели се усукват, разместват сглобките и забавят нивелирането.
Дефектът се търси в самия елемент и неговите фабрични характеристики. Монтажната грешка се доказва чрез основата, нивелацията, фугите, пълнежа и начина на натоварване.
Паркинг решетките не трябва да поемат ролята на фундамент за автоматичната бариера. Бетонната основа, настилката, дренажът и кабелните трасета се изпълняват като отделни системи.
Различните почвени слоеве под паркинг решетките трябва да се проверят преди изкопа и оразмеряването на основата. Най-рискови са слабите глинести, насипни и преовлажнени пластове, скрити под здрав повърхностен слой.
Пробното нареждане показва проблемите с размерите, сглобките, крайните изрезки и температурните фуги преди запълването. Няколко контролни реда могат да спестят разглобяване на десетки квадратни метри.
Номиналната площ е теоретичната площ, изчислена по размерите или обявения разход на модулите. Реално покритата площ зависи от сглобките, рязането, формата на терена, фугите и загубите по периферията.
Изрезките от паркинг решетки могат да се използват около бордюри, стени и неподвижни препятствия, ако остават стабилно заключени. Малките парчета не трябва да попадат в следата на гумите, зоните за завиване и неносещите външни краища.
Пластмасовият екопаркинг намалява драстично теглото за транспорт и ръчно редене, но не отменя нуждата от здрава основа. Бетоновите тревни плочи са много по-тежки и изискват по-сериозна логистика на обекта.