Тревна смеска за сено: оптимален момент за косене

Тревната смеска за сено се коси при начало на изкласяване и изметляване на водещите житни треви, до началото на техния цъфтеж. При смесен тревостой с бобови растения подходящият момент обикновено съвпада с началото на цъфтежа им, а следващите откоси се планират през около 35 до 42 дни при достатъчно влага.

Ранното косене дава по-листна маса с висока хранителна стойност, но с по-малък добив. Закъснението увеличава количеството стъбла и влакнини. Получава се повече суха маса, но с по-ниска смилаемост.

Кога тревата достига подходящата фаза

Началото на изкласяването е основният ориентир при житните треви. Тогава класовете или метлиците започват да излизат от влагалището на последния лист. Растенията вече са натрупали значителна надземна маса.

Проверявайте водещите видове. При смесен тревостой с няколко житни вида отделните растения достигат тази фаза по различно време, затова решението се взема според видовете с най-голямо участие в добива.

Практически ориентир е около 50% изкласяване или изметляване на житните треви, когато и бобовите започват да цъфтят. При фураж за високопродуктивни млечни животни коситбата може да започне по-рано. При сено за животни с по-ниски хранителни потребности се допуска малко по-късна фаза.

Не чакайте семена. Когато класовете са напълно оформени и стъблата започват да пожълтяват, растителната маса вече има по-високо съдържание на трудно смилаеми влакнини.

Как да определим момента на косене на терена

Проверка в 10 различни точки на ливадата дава по-полезна информация от наблюдение само край пътя. Крайните участъци често имат различна влажност и степен на развитие.

Използвайте следната последователност преди първата коситба:

1. Обходете площта диагонално. Изберете 10 места, които представят сухите, влажните и средните участъци.
2. Във всяка точка проверете по 10 развити стъбла от основните житни треви. Отбележете колко са с появили се класове или метлици.
3. Проверете бобовите растения. При червена детелина търсете начално отваряне на цветните главички; при люцерна наблюдавайте бутонизацията и началото на цъфтежа.
4. Преценете количеството листна маса. Ако долните листа започват да засъхват, отлагането вече носи загуби.
5. Проверете прогнозата за поне 3 последователни дни. За полско сушене е необходим период без значителни валежи.
6. Настройте косачката да оставя около 7 до 8 см стърнище. При неравен терен или засушаване оставете 8 до 10 см.

Ако около половината от водещите житни треви са започнали да изкласяват, тревостоят обикновено е готов за първия откос. При много суха почва следете и скоростта на стареене на листата.

На площ от 5 дка проверете отделно ниските влажни участъци и сухите склонове. Разлика от няколко дни в развитието може да наложи косене на два етапа.

Календар за първата коситба в България

Календарът е ориентир за начало на наблюдението. Температурата, надморската височина и валежите променят реалния срок всяка година.

Период	Условия и район	Какво да проверите	Решение
Април	Топли низинни райони в Южна България	Ранно изкласяване при бързорастящи житни треви	Започнете наблюдение на първия откос
Май	Низини и предпланински терени	Изкласяване на житните и начало на цъфтеж на бобовите	Основен период за първа коситба при развит тревостой
Юни	По-хладни планински райони	Достигане на подходящата фаза и наличие на сухо време	Първа коситба при по-късно развиващите се ливади
Юли	Поливни и влажни площи след първи откос	Достатъчен подраст след около 35 до 42 дни	Втори или следващ откос според растежа
Август и септември	Площи с налична почвена влага	Възстановяване на тревите след летните горещини	Допълнителна коситба при достатъчно растителна маса

В Пловдивско и Хасковско тревите могат да навлязат в репродуктивна фаза по-рано от тези в Родопите. При надморска височина 900 до 1200 м началото на развитието често се измества към по-късната пролет.

Не косете по календар. Ако на 15 май житните треви още са в листна фаза, изчакайте. Ако на същата дата вече масово изкласяват, започнете при подходящо време.

Как закъснението променя хранителната стойност

С напредване на развитието делът на стъблата се увеличава. Клетъчните стени натрупват повече структурни вещества, включително целулоза и лигнин. Смилаемостта намалява.

При активен пролетен растеж съдържанието на сурови влакнини може да се увеличава с около 3 до 8 г на килограм сухо вещество дневно. За период от 7 дни това означава допълнителни 21 до 56 г/кг при подобен темп на развитие.

Тази промяна е особено съществена при млечните крави. По-старото сено съдържа повече груби стъбла и обикновено се приема и усвоява по-трудно. Количеството в балите не показва само по себе си хранителната им стойност.

При твърде ранна коситба проблемът е обратен. Листата са хранителни, но сухото вещество от декар още е малко. Допълнителното изчакване до началото на изкласяването увеличава добива.

Как различните тревни видове влияят на коситбата

Ежовата главица често се развива по-рано от част от останалите ливадни житни треви. При голямо участие на този вид наблюдението трябва да започне преди масовото изкласяване на останалия тревостой.

Многогодишният райграс има висока фуражна стойност при своевременно косене. При продължително изчакване съотношението между листа и стъбла се променя, а добитъкът получава по-груб фураж.

Тръстиковидната власатка има добра устойчивост на засушаване. При напредване на развитието листата и стъблата стават по-груби. Затова при тревни смески с висок дял на власатката ранният контрол на фазата е особено полезен.

Тимотейката е подходяща за производство на сено. Нейното изкласяване е видим ориентир, но при смесен тревостой коситбата трябва да отчита развитието и на останалите видове.

Бобовите изискват отделно наблюдение. При червената детелина началото на цъфтежа е подходящ ориентир за сенокос, докато при люцерната изборът между бутонизация и начало на цъфтеж зависи от желаното съотношение между протеин, добив и възстановяване.

Избор на тревна смеска за производство на сено

За сухи терени изборът започва със състава на семената. Видовете трябва да понасят летния воден дефицит и да възстановяват листната маса след косене.

Сухоустойчива тревна смеска за паша и сено Панония HESA е многогодишна смеска с 28% тръстиковидна власатка, 20% фестолиум, 15% многогодишен райграс, 10% ежова главица, 17% ливадна метлица и 10% бяла детелина. Разфасовката е 10 кг, а сеитбената норма е 3 кг/дка.

Това съотношение дава значителен дял на сухоустойчиви житни треви. При косене наблюдавайте развитието на фестолиума, райграса и ежовата главица. Не изчаквайте всички видове да достигнат еднаква фаза.

За терени, където се търси по-високо участие на бобови растения, Сухоустойчива тревна смеска Валда за паша и сено съдържа 13% червена детелина, 7% бяла детелина и 7% звездан. Житните включват 26% многогодишен райграс, 15% италиански райграс, 11% ежова главица, 11% тръстиковидна власатка и 10% тимотейка.

При този състав началото на цъфтежа на червената детелина е допълнителен ориентир. Коситбата трябва да запази листата на бобовите, защото именно те съдържат значителна част от белтъчините във фуража.

Севън Сийдс ООД е доставчик на тревни смески за фуражно производство, предлагани и под търговското име.

Сеитбена норма за нова сенокосна ливада

Разходната норма се определя от конкретната тревна смеска. Еднаква доза за всички продукти води до различна гъстота на посева.

При Панония HESA нормата е 3 кг/дка, което отговаря на 3 г/м². Опаковка от 10 кг е достатъчна за приблизително 3,3 дка при ново затревяване.

При Валда нормата е 7 до 8 кг/дка, или 7 до 8 г/м². Предлагат се опаковки от 1 кг и 10 кг. Един килограм покрива приблизително 125 до 140 м² според приложената норма.

Разликата в количеството семена е съществена. За площ от 5 дка първата рецептура изисква 15 кг, докато при втората са необходими около 35 до 40 кг.

Засявайте през пролетта от края на март до май или през есента през септември и октомври. Температури около 15 до 25°C са благоприятни за установяването на растенията при достатъчна почвена влага.

При глинеста почва дълбочината на сеитба е около 0,5 до 1,5 см. При песъчлива почва може да достигне 2 см. След сеитбата уплътнете леко с валяк; при благоприятни условия поникването започва приблизително след 2 седмици.

Първа коситба на новозасета площ

Новият тревостой трябва да образува достатъчна коренова система преди първата продукционна коситба. Датата на поникване сама по себе си не е основание за прибиране на сено.

През първите 5 до 6 седмици след сеитбата следете особено внимателно едногодишните плевели. При заплевеляване може да се наложи ранна санитарна коситба на младия тревостой, когато височината е около 10 см. Тази операция е за ограничаване на плевелите.

Покосената плевелна маса се изнася, когато количеството е достатъчно голямо, за да покрива и задушава младите треви. След санитарната коситба оставете растенията да се възстановят.

Първият откос за сено се прави едва когато тревостоят е добре вкоренен, има достатъчна маса и достига подходящата фаза. При есенна сеитба първата пълноценна сенокосна реколта обикновено се планира през следващия вегетационен сезон.

На каква височина да косим

За многогодишна тревна смеска за сено работната височина обикновено е 7 до 8 см над почвата. Това намалява риска от попадане на пръст и улеснява последващото отрастване.

При сухи терени оставянето на 8 до 10 см стърнище е разумно решение. Запазва се повече листна повърхност и се ограничава прекомерното изтощаване на растенията.

Косене на 3 до 4 см при многогодишен тревостой увеличава риска от забавено възстановяване. Ножовете са по-близо до почвата, а събраната маса може да съдържа повече прах и минерални примеси.

Проверете настройката на косачката на равен участък. При камъни, коловози и къртичини действителната височина на рязане може да се различава от зададената.

Какво време е подходящо за косене

За полско сушене планирайте около 3 последователни дни с благоприятно време. При по-хладни условия и по-дебели откоси сушенето може да продължи до 5 дни.

Косете след изсъхване на росата, когато теренът позволява чиста работа. При сухо и слънчево време началото на коситбата преди обед оставя достатъчно часове за първоначално изпаряване на влагата.

Ако прогнозата показва сериозен валеж след 12 до 24 часа, отложете косенето за сухо сено. Покосената трева е особено уязвима към намокряне, защото част от водоразтворимите хранителни вещества се измиват.

При висока влажност на въздуха сушенето се забавя дори при температура над 25°C. Използвайте реалното състояние на откоса и измерването на влагата вместо фиксиран час за балиране.

Как се суши тревата след косене

Покосената маса трябва да изсъхне равномерно. Дебелите откоси задържат влага отдолу, докато горната повърхност вече изглежда суха.

Разстелете тревата възможно най-равномерно след косене. При достатъчно суха повърхност използвайте сенoобръщач, за да изложите долните части на въздух и слънце.

Първото обръщане може да е в деня на коситбата, ако горният слой вече е загубил значителна част от влагата си. При влажна маса избягвайте натиск, който вкарва пръст и уплътнява откоса.

При участие на червена или бяла детелина работете внимателно. Листата на бобовите изсъхват по-бързо от стъблата и се оронват лесно, особено когато влажността е много ниска.

Приблизително 40 до 50% влажност на растителната маса е подходящ етап за част от операциите по обръщане и събиране. Последващото оформяне на откосите трябва да остави възможност за доизсушаване.

Не обръщайте многократно напълно сухо сено. При такава работа от откоса падат дребните листа, които носят значителна част от хранителната стойност.

Каква влажност трябва да има сеното

За обичайно балиране на сухо сено се използва ориентир около 15 до 18% влажност. При големи плътни бали и сено за коне по-ниската стойност, около 15% или под нея, намалява риска от загряване и плесенясване.

При влажност над 20% рискът от микробна активност и загуба на сухо вещество се увеличава. Плътните бали задържат топлина и влага във вътрешността си.

Използвайте влагомер. Направете няколко измервания от различни откоси, включително от по-дебелите и по-сенчестите участъци. След балиране контролирайте влагата в различни бали, защото едно измерване не описва цялата партида.

Проверявайте и стъблата. Ако при огъване остават меки и влажни, масата вероятно се нуждае от допълнително сушене. Ръчното усещане не заменя влагомера при големи количества фураж.

При съмнение за неравномерно изсъхване оставете откоса разстлан още няколко часа при подходящо време. Пресоването на влажна маса с цел изпреварване на дъжда създава риск при съхранението.

През колко дни се правят следващите откоси

При достатъчна почвена влага следващите откоси често се правят през 5 до 6 седмици. Това означава приблизително 35 до 42 дни между две коситби.

При суха и гореща година този интервал може да се удължи. Ако тревата е останала ниска след 40 дни и почвата е суха, нова коситба няма да донесе достатъчно сено за събиране.

При някои сухоустойчиви многогодишни тревни смески производителят предвижда до 3 коситби годишно без напояване. Реалният брой зависи от валежите, почвата и възстановяването след всеки откос.

След втория откос следете по-внимателно водния запас. В Южна България през юли и август растежът на житните треви може значително да се забави при продължително засушаване.

При бобови култури последната коситба трябва да остави време за натрупване на резервни вещества преди застудяването. За люцерна практическата препоръка е последният откос да приключи около 25 до 30 дни преди трайното застудяване.

Как да запазим добива след косене

Редовната коситба изнася хранителни вещества от ливадата. При всяка реколта част от азота, фосфора и калия напуска площта със сеното.

Детелината и звезданът използват атмосферния азот чрез симбиоза с грудкови бактерии. Това може да намали нуждата от минерален азот, но не отменя потребността от фосфор и калий.

Почвен анализ през няколко години позволява торенето да се съобрази с наличните запаси. Внасянето на големи количества азот без оценка на бобовите видове може да промени съотношението между житни и бобови растения.

След косене проверявайте и оголените участъци. При поява на празни места подсяването в подходящ влажен период помага за възстановяване на покривката. Преди подсяване премахнете причината за оредяването, например преовлажняване или прекомерно утъпкване.

Как се изчислява реалният добив на сено

Теглото на прясно окосената трева не е теглото на готовото сено. Разликата идва от водата, която се отстранява при сушенето.

Например при 2000 кг зелена маса със съдържание на сухо вещество 25% има 500 кг сухо вещество. Ако готовото сено е с влажност 15%, изчисленото тегло преди загубите при прибирането е около 588 кг.

При загуба на 10% от сухото вещество по време на сушене и прибиране остават 450 кг. При същата крайна влажност това са приблизително 529 кг готово сено.

Този пример показва защо по-голямата зелена маса невинаги води до съответно по-голямо количество използваем фураж. При закъсняла коситба загубите на хранителност съществуват дори когато сухата маса е повече.

За сравнение между две години записвайте площта в дка, датата на косене, броя бали и средното тегло на една бала. Ако 20 бали са по 25 кг, общото количество е 500 кг. При площ 2 дка това са 250 кг/дка готово сено.

Съхранение след балиране

Сеното трябва да се прибере на сухо и проветриво място. Контактът с влажна почва води до навлажняване на долните бали.

Използвайте палети или друга повдигната основа. Оставете възможност за движение на въздуха, особено през първите седмици след пресоването.

Следете температурата във вътрешността на балите. Продължителното загряване над около 45°C е признак за нежелана микробна активност и възможно влошаване на фуража. При продължаващо повишаване на температурата е необходима незабавна проверка за пожарен риск.

Мухлясалото сено не е подходящо за хранене на животни. Не приемайте, че проветряване или изсъхване след появата на плесен възстановява качеството му.

Чести грешки при косене на тревна смеска за сено

Повечето загуби започват още преди балирането. Шест грешки се повтарят при производството на ливадно сено.

• Косене след пълното изкласяване и прецъфтяване. Делът на грубите стъбла се увеличава, а смилаемостта намалява. Животните получават повече влакнини с по-ниска хранителна стойност.
• Косене твърде рано. Прибира се малко сухо вещество на декар. Ако това се повтаря през кратки интервали, възстановяването на многогодишните растения може да отслабне.
• Косене прекалено ниско. При остатъчна височина 3 до 4 см растенията губят значителна част от листната си повърхност. Увеличава се рискът от попадане на почва във фуража.
• Косене непосредствено преди валеж. Намокрената покосена маса съхне по-дълго. Част от разтворимите хранителни вещества се измива, а при повторно обръщане се увеличават механичните загуби.
• Прекомерно обръщане на сухата маса. Листата на детелината и другите бобови се оронват. В балите остава по-голям дял стъбла.
• Балиране при висока влажност. При стойности над 20% се повишава рискът от загряване, плесени и загуба на сухо вещество. При тежки случаи е възможно самозапалване.

Работен план за сенокосна площ от 1 декар

При 1 дка основната подготовка започва с проверка на развитието на тревите. Направете обход на 10 места и преценете фазата на водещите житни и бобови растения.

След установяване на подходящата фаза изберете период с около 3 сухи дни. Подгответе косачката за височина 7 до 8 см. Проверете ножовете и работата на машината на малък участък.

След косенето разстелете тревата. Обръщайте според влагата и дебелината на откоса. Преди балиране измерете влажността на няколко места; за обичайно сухо сено търсете приблизително 15 до 18%, а при големи плътни бали и сено за коне се ориентирайте към около 15% или по-ниско.

Запишете датата на косене. След 35 до 42 дни проверете дали има достатъчно възстановен тревостой за следващ откос. При засушаване удължете периода и запазете повече листна маса.

За производството на сено крайният резултат се измерва в килограми сух, чист и хранителен фураж. Правилният момент за косене е началото на изкласяване на водещите житни треви, съчетано с достатъчен добив и подходящо време за сушене.

Често задавани въпроси

Кога се коси тревна смеска за сено за първи път през сезона?

При начало на изкласяване или изметляване на водещите житни треви. В смесен тревостой допълнителен ориентир е началото на цъфтежа на бобовите растения.

Колко сантиметра да останат след косене?

Обикновено 7 до 8 см. При сухи терени и повишен риск от засушаване оставете около 8 до 10 см за по-леко възстановяване.

През колко дни се прави втори откос?

При достатъчна влага вторият откос често е след около 35 до 42 дни. При засушаване интервалът се удължава според действителния растеж.

При каква влажност сеното е готово за балиране?

Ориентир за обичайно сухо сено е 15 до 18% влажност. За големи плътни бали и сено за коне се използва по-ниска цел, около 15% или под нея.

Може ли да се коси при очакван дъжд?

За полско сушене планирайте приблизително 3 последователни сухи дни. При очакван значителен валеж в следващите 12 до 24 часа отложете коситбата за сухо сено.